Апартамента на Андреас де Поартие

Брой мнения : 45 Дата на регистрация : 19.06.2010

След случката във мола, не исках да виждам никого. Бях напрегнат и това щеше да се отрази на другия. Бързо се прибрах в апартамента си. Не знам как стигнах с колата си, а не се блъснах някъде, но доста бързо се прибрах.
Когато влязэх върте и оставих покупките в хола, си погледнах телефона. Ева ми беше звъняла. В мен нещо стана, бях поставен на кръстопът. От една страна бе това да `и се обадя, а от друга - да не. Първото надделя. Не можех да не я чуя по много причини. Първо - щеше да ми се оправи настроението, второ щях да `и подаря дрехите. Затова звъннах ...
- Алоо коте. Търсила си ме, кажи?
Тя: - Ами исках да те чуя, как си, какво правиш?
- Ами добре съм и тъкмо си мислех дали ще искаш да дойдеш в нас. Трябва да ти кажа и покажа нещо - засмях се аз.
Тя: - Ооо така ли, идвам веднага.
Затворих телефона и отидох да проверя, какво има в хладилника, да направя нещо за хапване и какво имам за пиене. Това щеше да е малко късна вечеря.

Брой мнения : 13 Дата на регистрация : 21.06.2010

Една погледна телефона си за пореден път. Някакво чувство на самота, досега пренебрегвано, се загнезди в нея. Защо Андрю не и се обаждаше? Не искаше да я чуеше? Не му се занимаваше с нея? Хиляди тревожни мисли минаха през главата и. Но нито една за изневяра. Имаше му толкова голямо доверие, вярваше, че никога не би я наранил умишлено, дори и вече да не са заедно. Бутна тези мисли назад в ума си и легна тъжно върху леглото, когато чу звъна на телефона си. Първоначално подскочи - направо се уплаши - в стаята беше толкова тихо и раздиращата песен на любимата и група беше повече от стряскаща. След като видя името му на дисплея се успокои и натисна зеленото копче. След кратък разговор, тя вече беше пред вратата му. Когато той и отвори, от вътре лъхна приятна миризма на нещо готвено. Да, гаджето и наистина беше един от най-добрите готвачи, които тя някога бе познавала. А и не беше яла нищо сготвено сигурно от половин година - МакДонладс, KFC и всякакви подобни боклуци, които се продаваха навън. Просто времето и не стигаше, дори беше твърде малко.
Въпреки вкусната миризма, устните на Андрю изглеждаха далеч по-апетитни, така че красавицата реши да се задоволи с тях, като за начало. Да, тази целувка наистина беше гореща. Но няма да разберете повече за нея, знам, че съм лоша, но и те имаха нужда от малко лично... Интимно пространство. Когато телата им се отлепиха едно от друго, красавицата му се усмихна.

Брой мнения : 45 Дата на регистрация : 19.06.2010

След известно време, след като затворих телефона и почнах да приготвям лазанята (това щяхме да ядем), се звънна на вратата. И това бе Джели. Не можех да се върдържа и я целунах, все едно не съм е целувал от месеци. След като влезе и затворих вратата след нея ,и казах:
- Ей извинявай, че не съм ти си обадил по-рано, но бях в мола, за да ти купя някои работи - усмихнах `и се и я хванах за кръста и така стигнахме да трапезарията, където бях наредил масата (горе-долу добре, целта ми беше да е романтична обстановка).
- Нали ще хапнем, в свисъл ще останеш за вечеря, готвя лазаня, дано да ти хареса.

Брой мнения : 13 Дата на регистрация : 21.06.2010

- Да, да, разбира се - отговори красавицата набързо.
Може би наистина имам нужда от малко храна - помисли си тя. Не беше хапвала нищо от скоро, а всичко, което ядеше беше не особено полезно. Въпреки това главата я болеше твърде много, за да може да мисли трезво. Чу нещо за купуване, но дори не го отчете. Беше сгушена в Андрю, докато той сервираше и я настаняваше. Тя се намръщи леко:
- Какво има? - попита той притеснено.
- Задължително ли трябва да ядем на масата.
Посрещна я въпросителен поглед, но тя само се усмихна. Взе чинията си, откъдето излизаше невероятна миризма, и се запъти към телевизора. Премести масичката и седна на мекия килим. Приятелят и се засмя и се настани до нея. Джели се сгуши ъм него и започна бавно да се храни. Понякога се чудеше как можеше някой толкова перфектен да я обича толкова много...

Брой мнения : 45 Дата на регистрация : 19.06.2010

Джели бе прекрасно момиче, а не като предните ми - лигли, превземки и най-вече еднодневки. Вечерта са с теб, на сутринта ги няма. Тя не беше такава. Тя е първото момиче, което съм обичал толкова много и може би първата, за коя ме е срах да не скъсаме. Наистина се чудех, какво ще правя ако тя си тръгне от живота ми и въобще какво харесва в мен и какво я задържа още да е с мен. Тези въпроси не ми даваха мира. Тази вечер обаче не трябваше да мисля за това и се опитах да прогоня тези мрачни мисли от съзнанието си.
Докато сервирах тя каза:
- Задължително ли трябва да ядем на масата?
- Разбира се, че не - отговорих аз. Където ти е най-удобно.
Тогава тя се запъти към средата на стаята, премести масичката пред телевизора и седна на земята. Аз седнах до нея и тя се приближи към мен. Не можех да спра да я гледам, дори когато се хранеше. Тя хапваше, а я гледах и `и се радвах.
- Харесва ли ти, дано да е станало добре? - попитах я аз.

Брой мнения : 13 Дата на регистрация : 21.06.2010

- Супер е! - отвърна тя с пълна уста и избухна в смях. беше повече от убедена, че само тя е разбрала какво е казала, затова преглътна храната и каза по-ясно. - Супер е! Нямам представа къде си се научил да готвиш така, но е страхотно.
И двамата се засмяха. Всичко беше лесно, хармонично. Не беше поредния ден за борба с реалността, с глада и болката. Просто беше естествено, случващото се, да го обича.
- Е, какво ти се прави тази вечер?
От лошото настроение на Ранд вече почти нямаше помен, затова тя превъртя набързо какво се беше случило и каза дяволито:
- Каза, че си ми взел нещо...
Заподозрял плана и, момчето малко се надигна. Погледна я в очите и се усмихна.

Брой мнения : 45 Дата на регистрация : 19.06.2010

- Радвам се, че ти харесва. А и не знам как се научих, просто ми допадна.
Явно е в добро настроение -помислих си аз. Добре, че `и взех някои работи.
- Добре сега ще ти ги донеса, ама искам целувчица.
Както бяхме седнали на земята, аз се приближ към нея и жадно впих устни в нейните, и тя се езлегна дори на килима, а аз останах отгоре `и. След това `и помогнах да стане и отидох за подаръците.
- Е Джели това е за теб - и подадох торбите с дрехите. Дано да са ти помярка и да ти харесат. Ако ли не ги дай на някоя твоя приятелка.
Зачаках реакцията `и ....

» Апартамента на Ерик Найт