Басейна

Басейна е място, където можете да потренирате мускулите си. Не забравяйте, че е дълбок поне седем метра, та да не се удавите!

След като изминаха няколко дни от натастаняване му във академията,напълно щастлив и доволен от условията и начина на живот,Ерик реши малко да потернира и се запъти към спортния салон,който предлагаше чудесни възможности за младите вампири да се развият и да придобият още повече физическа сила.Открай време беше почитател на плуването и сега щеше да отдели време за релаксация и тренировка едновременно.Часът беше към 9,30 вечерта и когато пристигна,видя че е празен и няма никой.Чудесно,сега щеше да бъде сам и да се отдаде на любимото си хоби,без да се съобразява със някой друг.Отиде до мясото за преобличане,съблече се и като се облече банските със един скок скочи във водата.Тя беше хладна и студена,но това още повече го зарадва и започна да прави различни движения,като тачало реши да засече време за колко ще преплува дистанцията от 800 метра.

Щом чу гласът й,момчето се извърна и на няколко крачки от него,стоеше неговата любима сестричка Зоуи,която беше по-голяма с три години от него и беше във шести курс във училището.В пъривят момент си помисли,че това е някаква шега и не може да е сестра му,защото преди му се беше случвало на няколко пъти да му правя този номер и той се беше изпатил доста жестоко от това.Но ъвтрешно беше убеден,че е тя и почуства огромна радост и щастие,защото много я обичаше и държеше на нея.
Усмивка се разля по лицето му и за момент беше забравил,че се намира във басейна и плува във водата.Побърза да излезе навън,за да се предпази от боледуване и като си взе хавлия,за да се изсуши тръгна към нея.
Личеше се,че и тя беше щастлива от тази среща,само че какво ли правеше толкова късно по това време.Откъде ли можеше да знае,(е той е тук,едва ли беше питала някой,най-вероятно го беше усетила.Той топлосърдечно я целуна по бузата,прегърнаха се и застанха един до друг.
-Здравей,сестричке!Каква приятна изненада ви направи,радвм се да те видя-усмихна се той и белите зъби със блякък на диаманти се показаха.Не се смятеше,че притежава някаква красота,но пък имаше красива усмивка,която си беше неговата запазена черта.

Това честно казано го беше очаквал и въпреки това малко се издразни за намека за младите вампирки,но както и да е щеше да го преживее.Имаше да й разказва някой неща,но пък не беше сигурен че ще бъде сериозна по време на разговора им.
Явно беше впечатлена колко беше пораснал през цялото това време и как се бе превърнал във красив младеж,въпреки че той не се считаше за първи красавец.Мразеше такива епитети,но пък винаги беше интересно да разговаря със сестра си.
-Много си любопитна,откъде си сигурна,че ще ти разкажа?-намръщи се той и я изгледа леко предизвикателно.
-Сигурна съм,защото така или иначе ще узная всичко,но предпочитам ти да ми кажеш-отвърна Зоуи и леко му намигна.Обичаше да го провокира и дразни,но сега той за щастие беше във настроение и реди набързо да й разкаже.
-Пристигнах тук преди около три-четири дни,имах кратка среща със директорката,след което се заех да си търся квартира и намерих.Освен това вече срещнах едно момче,което ще ми бъде съквратирант през учебната година.Може би го познаваш,казва се Тайлър Стрейт-добави Ерик и видя как за един момент тя се смути и леко се изчерви.Що се отнася до момичета,не съм виждал още никоя,но и даже да се запозная със някоя,не смятам да се обвързам,защото както каза не са ми във вкатегорията-отвърна Ерик,който не беше от този тип,дето се подаваха на чара на момичета.За него имаше по-важни неща,като например да си получи нужното образование и да развие силите си напълно,за да може да си постине всяка своя цел.

Интересно предложение върху което можеше да се замисли,защото вече си беше доставил удоволствието да поплува и му беше досатъно за днес.Нямаше конкретни цели за деня,пък и предварително се беше запознат със правилника на живеене въ вучилището и нямаше как да се обърка.Постоя известно време така,размишлявайки върху предложението на Зоуи.Тя го наблюдаваше отстрани и вероятно се питаше защо ли пък така дискретно беше името на момчето.По лекото й смущение,той разбра,че го познава,но нищо не каза,а вместо това отвърна:
-Със удоволствие ще те поканя във квартирата си някой ден,но тъй като сега тя все още не е готова,това ще го оставим друг път.
-Добре,съгласна съм-отвърна сестра му и го върна към другото предложение:А искаш ли да дойдеш със мен да закусим във залата2
-Със удоволствие,отдавна не съм хапвал нещо,а и след тази тренировка огладнях много -засмя се той и заедно със сестра си излязоха от салона.

Мхммм...да.Най-хубавото след като се събудиш е да се гмурнеш в един хубав басейн пълен с вода.
Ето тази мисъл ме спохожда всеки път когато стана.Няма да е нещо нормално като похапване или дълга баня,а трябва да е нещо диво и почти самоубииствено.За мое щастие все още не се бях удавила в този басейн.Може би трябва да пробвам нещо по-екстремно...Не.По добре да не си създавам проблеми и на това място.В главата ми все още витаят сомените за миналото,което не е цветущо.По-добре да забавя този каданс на размисли.Сега най-добре е да потъна в спокойствие под водата.Или иначе казано да медитирам.Затова леко се надигнах и си поех голяма доза въздух.Гмурнах се бързо и се свих на топка като малко дете.Започнах да си стискам очите за да не мисля за нищо,а и да си освободя съзнанието от всичко,най-вече от дарбата,която не ми влияеше много добре понякога.Сиреч понякога получавам ужасни главоболия,които ме изкарват извън нерви.

Когато леката медитация свърши,а и разбирасе започнах да се задушавам изплувах.Шумно изпуснах насъбралия се въздух и на пресекулки отново поех докато дишането не ми се нормализира.Заплувах към някое безопасно място за излизане.Беше ми време да направя нещо за да избягам от тази скука,която ме бе налегнала.Сега като бях стъпила на твърдо се изправих и започнах да вървя.Отдалечих се малко от басейна и се поогледох.Видях няколко момичета да завиват по коридора на път към фисколтурния салон.Когато подминаха "червения ушастък" се усмихнах лукаво исе обърнах кум бесейна.Направих начална стойка за спринт и се засилих км водата.Когато я наближих скочих във въздуха с мяткащи се навсякъде крака и цъмбурнах вътрве в басейна.Навсякъде се разпръска с вода,а когато изплувах наново на повърхноста се появиха малки вълни.Засмях се иси казах:
-Леле...колко било мокро във водата.Да не повярва човек.

В стаята ми беше много скучно. Взех бързо кърпата и замислено се отправих към басейна. Първоначално се обърках и влязох в салона. Излязох бързо и успях да намеря басейна.
Стигнах и пуснах нещата си на един шезлонг и легнах. Изкарах книгата си и се зачетох. С лека усмивка на лице. Внезапно станах цялата мокра. Изсумтях и станах. Скочих в басейна и заплувах към момичето. Когато стигнах я изпръсках с вода.
- Хей....- извика тя.
- Е сега сме квит - отвърнах `и.
Двете се засмяхме.

Добре това момиче има позитивна аура,която не е като на останалите в последно време.Пък икакв ще стане ако направя ето това...
-Всъщност-не сме.
И отново я напръсках,а по лицет и се появи изненада.Гмурнах се под водата за да си спестя една доза прискане,но катосе замисля надали щях да се оттърва толкова лесно.Момичето срещу мен за сигурност не е от хората,които се отказват в най-удашния момент.

Най - сетне се гмурна. Сега вече я хванах на тясно. Заплувах с все сила към нея, старайки се да я преследвам към ъгъла. Там щях да `и го върна. Тя обаче можеше да си задържа дъха много, което ме учуди, но въпреки това аз нямах намерение да се отказвам, докато не `и го върна, и то тъпкано.
Продължих да плувам след нея. Доста измина преди да се покаже. И точно тогава я изпръсках. Самодоволна усмивка се появи на лицето ми. Обичах да печеля и никона не се предавах, поне когато беше на игра или на шега. Започнах да се смея с глас. Тя ми се намръщи а аз по детински `и се оплезих. След това идвете заплувахме към края на басейна.
Надигнах се и седнах. Тя направи същото и седна до мен.
- Аз съм Мина - представих се и се усмихнах дружелюбно - Съжелявам за водата..ам ..но ти си го заслужи.
Отново се засмях.

-Да съм си го заслужила!?
Направих се на изненадана.А за още малко театър сложих ръка на устните си.Но разбирасе когато ставаше въпрос да се правя на госпожица не стана и избухнах в грандиозен смях,който зарази и Мина като някой летен грип.Хванах косата си на упашка и изтисках водата от нея.После отново я пуснах.Погледнах момичето и с цялата си сериозност продължих:
-Виж,когато скочих в басейнчето тебе не те видях.Иначе нямаше да си позволя това малко удоволствие и да с получа урока след това.Но иначе извинението тие прието.Всъщност не съм ти се представиа все още.Аз съм Ралийн.Йо.
И показах знака с двата пръста,който използват азиатсите и май означава "мир".Ми и така да се каже да не ме нападне с гръб и отново да съм мокра.Не че сега не съм,ама...
-Та какво те води на това тайнствено място?Да не търсиш някоя русалка,защото да ти призная надали ще намериш.
Опитах се да кажа нещо смешно за басейна,в който всеоще ни бяха краката.

Засмях се. Русалка? Защо ми е русалка? Отново се засмяхме.
Разклатих глава и разтърсих глава. Ето че най - сетне си намерих приятелка. Не беше като другите - нервна и надута. Беше забавно.
- Нищо, карай....- успокоих я - Та нали е басейн, трябва да има вода. А и приемам предложението за мир!
Засмяхме се отново. Беше настъпила минута - две мълчание, и може би заради това, тя ме пита защо съм тук. Изненадах се на въприса `и и леко ме смути. Нямаше точна причина, или просто аз неисках да я споделям, както и да я приемам. Дори неисках да си мисля за причината.
Сведох глава и замълчах. Мъчех се - дали да призная или да прекрия. Какво точно да кажа? Безброй въпроси минаха през главата ми. Спомени, които неисках да си спомням.
Троснах глава и понечих да кажа. Замълчах, но видях обърканото `и лице и отговорих:
- Ам...аз съм тук за да усъвършенствам силите си, макар да няма какво точно да ги упражнявам. ..Ти?
Реших да сменя темата, защото ми стана неловко. Усмихпнах се виновно и я погледнах очакващо.

Усетих различните и аури.Макар да не бях особено добра в разпознаването,им все още усетих,че нещо не е наред.Или щеше да ме лъже или не искаше да споделя с мен.Все едно от двете щеше да е.Затова просто се изправих изапочнах да вървя по теракота оставяйки мокри следи.Погледнах къде е нейното тайно скривалище и се запътих на там.Когато го доближих видях и книгата.
-Аз съм тук в опит да се оттърва от тях...поне за момента.Какво четеш?Някаква нова и интересна книга ли е?Да не става въпрос за вампири?Защото ако е така познавам няколко.И те живеят в тази сграда за изненада на всички.Та нека да си призная и аз обичам да чета макар да не съм много добра в расъжденията в час.
Грабнах книгата и отново отидо до Мина.Когато я погледнах отново нейната гама от аура ме залякато цунами и ми се зави свят.Поспрях се за момент за да запазя равновесието си и след секунди се оправих...Ми така става,когато се поотпусна.

Отдъхнах си, за това че не иска да `и разказвам всичко. Радвах се, че не се рови в тайните ми, макар да се чувствах малко гузна за дето не `и казвах. Малко ли, много гузна. Направих тъжна физиономия, която означаваше "Съжелявам" и се усмихнах виновно. Тя сякаш разбра, че исках да запазя тайна, поне за сега.
Зарадвах се, че смени темата. Не ми се говорише за минало. Направи ми впечатление, че е от хората, които преливат от енергия. Това беше хубаво, беше жизнерадостна. Усмихнах се на множеството от въпросите им. Трябваше ми малко време докато поразмисля и възприема въпросите и им отговоря. Докато правех това тя вече беше взела книгата и се връщаше.
Усмихнах се и `и отговорих:
- В тази книга няма вампири и такива, само мъртвец.
Последва неловко мълчанеи. Отговорът ми май я беше смутил. Продължих:
- "Конникът без глава", това е името на книгата.
Погледнах я и видях как разгръща листовете.

-Хмм...Чела съм я.Майн Рид,нали?Жалко за момчето.
Изцъкас с език.Това с конниците ми се стръваше малко странно.Като малка я бях чела и не ми допадна особено.Може би заради самия факт,че завършва тъжно.Така и не се замислих.Само се радвах,че не е онази "Брулени хълмове",където вече в средата някоя си умира.
-Лично аз си падам по страшните романи.Или истории.Чела ли си за Джак Искрумвача?Много готина история.Дори са я филмирали.Джони Деп изпълнява страхотно ролята си.Но да ти кажа лично аз предпочитам книги за битки по динамични са.

Изненадах се, че я е чела. За първи път някой имаше моите интереси. А може би това беше само съвпадение. Усмихнах се и погледнах корицата на книгата.
- Да Майн Рид, един от моите лябими писатели. - отговорих - Има още няколко книги. Например моята любима - "Оцеола". Чела ли си я?
Надявах се наистина да съм оцелила. Надявах се да я е чела и да мога и аз да кажа нещо. Макар да не помнех имената на съвсем всички герои.
Погледнах я и видях, че се позамисли.
Разпличках отново крака. Станах внимателно и се преместих на шезлонга. Взех кърпата и се избързах бързо. Направих `и място и тя дойде при мен. Започнахме да коментираме книгите.

Не си спомням откога не съм коментирала книги.Всичките хора около мен които познавах бяха прекалено заети за тях или не ги вълнуваха.А сега.Честно казано си останах изненадана.Незнам дали е за хубави или за лошо,но бях като истребител.Най-вероятно можех да изрека 300 думи в минута.Оле мале.Ако продължавам така може да си произвеждам ток за стаята.Направосе чудя как така още не са ми се появили пришки на устата.
-Ами честно казано не съм я чела.Все още не съм,но може би ще започна.Разбира се заради учебните занятия.
И си направих моята любима гримаса на самоубиец в действие.

След още много разговори посветени на книгите устата наистина ме заболя.А и самата аз се чувствах уморена.Затова уставих книгата,която държах дълго време в ръцете си и се обърнах към Мима.С уморен поглед я погледнах и заговорих:
-Трябва да изда и да си почина.Водата ме изтощи.Ако ти потрябвам можеш да ме потърсиш.Нали знаеш общежитията са отворени по всяка част на нощта.
С махане на ръката ми към нея се изправих и си тръгнах.Наистина беше време да поспя малко.