Плажът

Заглавие: Плажът Сря Юни 16, 2010 11:42 am

Плажът бе едно изключително красиво място, където всички обичаха да идват през свободното си време. Дори вечер, водата в морето е топла и е подходящо за къпане.
Палмите обграждат морската ивица като ограда и пазят хубава сянка, ако не искате да стоите на слънце. Между много от екзотичните дървета са завързани хамаци.

Заглавие: Re: Плажът Чет Юни 17, 2010 12:17 pm

- Щом имам тези два варианта, значи изключвам ходенето до стаята ти - намигнах й дяволито и тръгнахме към плажа.
- Относно името - явно ще я караме на "секси" - усмихнах се. Стигнахме до плажа и подканих момичето към водата.
- Хайде, докато не е изстинала, защото после ще трябва да те вкарвам насила - гмурнах се, докато я чакам. Сега щеше да й отнеме десет минути, докато свикне с водата, правейки по крачка на минута. Скоро щеше да настъпи приливът, тогава щях да я питам.

Заглавие: Re: Плажът Чет Юни 17, 2010 12:53 pm

Зоуи започна да маха дрехите си. Първо свали тениската си , а после панталонките. Събу готините пантофи и остана само по белъо. Тя не беше ку*ва, но и не и пукаше особенно. Обичаше да флиртува и не я интересуваше хорското мнение.
Тя погледна момчето само по боксерки във водата и усети топла вълна да преминава по цялото и тяло. Той наистина си заслужаваше прякорът. Зоуи потопи кракът си във водата. Не беше толкова студена, но може би беше заради нея. Тя беше вече почти вампир и температурите не и се отразяваха.
-Хей, секси! -каза тя за да привлече вниманието му. -Можеш ли да плуваш? -каза тя и се засмя.

Заглавие: Re: Плажът Пет Юни 18, 2010 2:08 am

- Май не ти е ясно с кой говориш, скъпа! Аз мога всичко - намигнах й и се гмурнах отново, този път към нея. Когато се изправих се озовах на десетина сантиметра от нея.
- Въпроса е дали ти можеш - погледнах я предизвикателно и се усмихнах. Хванах ръката й и дръпнах във водата, а тя се разпищя. Когато се изправи ме гледаше на кръв. Е, това бе лесно за оправяне. Наведох се към нея и я целунах страстно. За сега й стигаше толкова.
- Съжалявам, сладурано, трябва да тръгвам - намигнах й. Взех дрехите си и ги облякох бързо и изчезнах в тъмнината.

Заглавие: Re: Плажът Пет Юни 18, 2010 10:49 am

Тя се усмихна след целувката, която беше изключително приятна. Но усмивката и' бързо се изпари когато момчето си тръгна. Зоуи го погледна тъжно докато мрака го поглъщаше и се облече. Как можа да я зареже така? Но пък целувката и хареса. Той имаше топли и изкусителни устни. Тя беше устоявала и на по добри така че не се терза много за момчето. Обу си готините пантофки и тръгна към училището, където вече всички бяха станали.

Заглавие: Re: Плажът Пон Юни 21, 2010 2:11 pm

Вървях бавно по пясъка. Слънцето залязваше. Все още беше много рано и се съмнявах някой ученик да се е събудил. Чак след няколко часа групичката от новаци щяха да отидат към столовата за закуска. Годината още не беше започнала, но с течение на времето виждах как все повече и повече ученици идваха тук, което само можеше да ме радва. Ходилата ми бяха мокри, а по тях бяха залепнали хиляди песъчинки.
Бях облечена с красива рокля с бежово - бял цвят, стигаща около педя над коляното ми. В ръката си държах бели сандали, съвсем семпли. Носех слънчеви очила, защото все още някои лъчи се добираха до очите ми и ме дразнеха ужасно много. Усещах масата на белите перли върху врата си. Когато движех тялото си, те следваха движенията ми внимателно. Дългата ми руса коса беше вързана на хлабав кок, който, според нечии изисквания и претенции, трудно би се нарекъл такъв, но така ми беше удобно.
Дългата ми, кашмирено руса коса непокорно падаше по раменете ми, а летният бриз си играеше с къдриците ми. Аквамаринено сините ми очи се озъртаха са посетители, но скоро осъзнах, че съм сама. Най - накрая. Понякога наистина ми се иска никой да не ме притеснява. Защото мразя досадните хлапета, които само ме притесняват за щяло и за нещяло. Завинаги на двадесет. Това ми харесва. Проследих с нокът нежните ми татуси на дясното ми рамо, които се извиваха към гърба. Десет години. Само от толкова бях белязана. Бях толкова неопитна, толкова млада да бъда Висша жрица. Но явно достатъчно зряла за преценката на Никс.
След време ми писна да вървя безцелно по плажната ивица и се запътих към сухия пясък. Седнах внимателно, като поставих до себе си обувките си. Загледах се в небето. Слънцето почти залезе. Хубаво време. Много хубаво време.

Заглавие: Re: Плажът Вто Юни 22, 2010 1:39 pm

Когато реших да се прибирам нещо ми направи впечетление. Страхотния плаж. Беше наистина страхотен. Засега водата беше спокойна , нямаше вълни , а самия плаж беше доста чист. Реших Малко да поостана , затова свалих чехлите си и ги взех в едната си ръка. Започнах да вървя по пясъка. Беше ужасно приятно да вървиш по мекия пясък , който все още беше леко топъл от слънцето , което беше залязло не много отдавна.
Бях облечена с къси панталонки до коляното и потник , затова не ми беше нито горещо , нито студено. Косата ми беше пусната. Тя се спускаше по раменете ми. Бретона ми беше хванат назад , защото ми пречеше. Приближих се до морето до толкова , колкото водата да ми стига малко под коляното. Много обичах да вървя там.
По едно време задуха лек , топъл вятър. Той духаше леко косата ми , която се вееше назад. Тогава видях едно момиче , което беше седнало на плажа.

Заглавие: Re: Плажът Вто Юни 22, 2010 1:54 pm

Докато гледах вече залязлото слънце, няколко мисли преминаха в главата ми. Една от тях беше, че вече може би повечето ученици се събуждаха. Чух някакви стъпки. Бях минала през Промяната от отдавна, така че слухът ми беше повече от перфектен. Инстинктивно извърнах глава към ученичката, която дойда. Станах и оправих късата си, бяла рокля. Усетих как ластикът ми се изхлузи от косата ми, която се разстели по раменете ми, мека като кашмира. Минах с пръсти през предните кичури, за да ги оправя.
- Здравей, какво правиш тук по това време? - попитах, а звънкият ми глас се чу ясно. - Мисля, че трябва да ти е извесно, но все пак ще се представя. Аз съм Камрин Бенет, Висша жрица.
Тогава видях зяпналото момиче. Дали е от страхопочитанието или от външния вид ми вид, не знам, но все пак се усмихнах съвсем дискретно и погледнах ученичката в очите. Извисявах се около половин глава над нея. Видях объркания `и поглед, което накара усмивката ми да се разтегне още повече. Тя започна плахо.
- Аз...аз съм Мери... - но я прекъснах.
- Мери Гонзалес. Знам. От четвърти курс, ако не се лъжа? - улавяше се и арогантна нотка на самоувереност.
Разбира се, че не се лъжех. Първо, притежавах най - развитата Телепатия в историята на вампирите. Второ, както казах преди малко, бях вампир. И трето, вампирите имат инстинкти. Но само тези, преминали вече през промяната.Видях как тъмнокосото момиче кимна плахо. Сапфирените ми очи я загледаха. Хипнотизиращ поглед.
- Какво правиш тук толкова рано? Току - що залезе слънцето. Защо не си в стаята си? - попитах, а гласът ми вече беше по - остър. Прави бяха другите да изпитват страхопочитание. Ако бях на тяхно място, досега да съм се отписала оттук. Най - малкото, защото щях да се чувствам прекалено засенчвана.

Заглавие: Re: Плажът Вто Юни 22, 2010 2:28 pm

-Ами...аз...дойдох да се разходя. - казах аз и се усмихнах. Чуствах се леко странно. Първият човек с който се запознах беше Ерика , а втория Висшата Жрица. Беше наистина странно.
В този момент се осъзнах , че съм гледала Висшата Жрица зяпнала. Може би с ококорени очи и отворена уста , затова разклатих главата си набързо и лепнах на лицето си една широка усмивка. - Ъм ... аз... извинявам се ако съм ви притеснила. - казах леко неловко.

ПП:Сори за краткия пост не се сетих нищо друго. Rolling Eyes

Заглавие: Re: Плажът Сря Юни 23, 2010 8:48 am

Хаха... Колко бяха жалки хората, които се преструваха на такива, каквито не са. Разбира се, трябваше да преодолея това неприятно чувство, което изпитвах, защото тук имаше купища раздрънкани тийнейджъри, които вместо да правят фасони, е много по - добре да се усмихват изкуствено и да се правят на доволни.
- Ами... аз...дойдох да се разходя - каза заекващо Мери.
По очите `и разбрах, че не беше това пълният отговор. Имаше нещо. Доверих се на инстинкта си най - малкото, а наистина не ми се занимаваше да `и се ровя в мислите.
- Да се разходиш в шест следобяд, когато още не е залязло слънцето? Интересна представа за разходка. Съквартирантката ти будна ли е? - попитах я строго. Нотката на безразличие беше едва доловима. Четвъртокурсничката поклати глава отрицателно.
Мълчеше дълго време. Ту гледаше към мен, ту притиснено обръщаше поглед към пясъка. Сякаш ме разучаваше. Ха, късмет `и пожелавам тогава.
- Ъм...аз...извинявам се, ако съм ви притеснила - смотлеви под носа си момичето и нервно започна да потропва с крак. Не можех да разбера защо трябваше да се притеснява от мен. Е, имаше много причини, разбира се. Аз, все пак, не бях предишната бивша жрица, която, меко казано мразех. Неферет. Най - ужасното създание, което съм виждала. Поне вече се разкара от училището благодарение на Шекина, на която съм `и задължена до живот заради тази нейна постъпка. Разсеях се от мислите за миналото, които ме обзеха.
- Не ме притесняваш, спокойно.
След време осъзнах, че стана осемнадесет и петнадесет. Ох, дявол да го вземе. Имах толкова работа. Станах рязко, взех в ръка сандалите си и погледнах момичето.
- Аз трябва да тръгвам. Ако има нещо, попитай ментора си.
Тогава тръгнах лекичко да бягам по брега на плажа. Трябваше да стигна до замъка час по - скоро.

Заглавие: Re: Плажът Сря Юни 23, 2010 12:27 pm

- Добре. - казах аз , но Камрин вече си беше тръгнала. Седнах на плажа и гледах залязващото слънце. Беше много красиво. Преди по това време бях у нас и чаках Алекс (моята най - добра приятелка) да дойде , за да тръгваме към някакво парти. Въобще не съм обръщала внимание на залязващото слънце , но чак сега осъзнавам , че тази гледка е прекрасна. Седнах на пясъка , който вече беше станал студен. Зарових краката си в пясъка и погледнах към морето. Водата беше толкова чиста и толкова спокойна , за разлика от мен. Аз бях много притеснена , защото се чудех дали тялото ми ще приеме промяната или не. Все пак не исках да умирам толкова млада.
Разклатих глава за да се отърва от тези мисли и легнах на плажа. Погледнах небето на , което започнаха да се показват първите звезди.

Заглавие: Re: Плажът Нед Юни 27, 2010 1:58 am

Първият ден на Ариа в Дома на Нощта или по - скоро първата й нощ тук. Времето доста я объркваше, защото тук денят - беше нощ и обратното. Все още се страхуваше заради новото място и заради Промяната, която можеше и да не преживее. Беше нова за първи път стъпваше тук и беше само трети курс. Все още не познаваше никой не познаваше и мястото. Видя една сграда от, която излизаха момичета и се досети, че това май е женското общижитие, но още не искаше да ходи там. Страхуваше се. Започна да обикаля местноста и скоро стига до плажа. Винаги е обичала плажа. Там е толкова красиво и спокойно особено сега, когато слънцето вече се скриваше. Много малко от него се виждаше и Ариа спря за минута за да му се наслади. Беше свалила обувките си и ги беше взела в ръка, защото вървеше точно по ръба на плажа, където вълните галеха босите й крака. Това я успокояваше, а и беше много приятно. Тя продължи напред по плажа и на няколко сантиметра от нея видя момиче. То стоеше там седнало на плажа и изглеждаше замислено. Ариа не искаше да я прекъсва, защото може би мислеше за нещо важно, но вече беше късно и момичето бе обърнало глава към нея, като се усмихваше приветливо. Ариа си помисли, че би било грубо да се обърне и да си тръгне затова се приближи още малко към нея.

-Здравей. - поздрави доста тихо и смутено тя като се бе загледала за момент към морето.

Заглавие: Re: Плажът Пон Юни 28, 2010 5:42 am

Докато гледах залязващото слънце и морето забелязах едно момиче. То ме поздрави докато гледаше морето.
- Здравей. - поздравих я аз и станах от плажа. Взех си обувките в едната ръка и отидох до момичето. Беше много красива , както всички вампири в това училище. Хм днес ми вървеше на запознанства. Първо Ерика , после г-ж Бенет , а сега и това момиче. Разбира се не се оплаквах. Колкото повече хора познавам толкова по добре. - Мери. - казах аз и се усмихнах. После върнах погледа си към морето.

Заглавие: Re: Плажът Пон Юни 28, 2010 6:18 am

-Ариа Хейл, приятно ми е. - отвърна Ариа и подаде ръка за да се здрависа с Мери. тя пое ръката й и двете се здрависаха набързо. Ариа не знаеше какво да каже. Беше и трудно да започне разговор с някой непознат с който нямаше нищо общо. Или може би грешеше те имаха нещо общо - Белязването и Промяната. Все пак имаха нещо с което да положат почва за разговор. Може да не бяха много теми и да не бяха най - приятните за обсъждане но щяха да имат някакъв старт, едно начало.
-В кой курс си? - попита Ариа само това можеше да измисли точно сега, а и не мислеше, че все още е удобно да пита нещо друго. Нещо по лично, което може би момичето нямаше да иска да сподели точно с нея, с непознатата. Ариа също върна поглед на морето, а вятър развяваше кестенявата й коса и откриваше красивото й лице. Точно в момента очите и бяха толкова зелени. Направо изкряха. Ариа не знаеше на какво се дължи това, но тя обичаше, когато очите й са зелени. Бяха толкова красиви и отваряха лицето й. Тя се обърна за секунда към Мери и се вгледа в нейните очи. Бяха прекрасно сини, но толкова необичайно синьо. Много леки оттенъци на тюркоазено. Бяха красиви ужасно красиви. Ариа ги гледа няколко секунди и после върна погледа си на тъмното и мрачно море огрявано единствено от луната.

Заглавие: Re: Плажът Пон Юни 28, 2010 6:27 am

- Четвъри. А ти? - казах аз и погледнах към Ариа. Беше много красива. Косата и се вееше назад , а очите и блестяха на тъмнината.
Беше ми доста странно да говоря за Промяната и Училището. Свикнала съм да го "обсъждам" със себе си , защото досега никой не ми се е обаждал , а в училището не познавам почити никого. Сега когато се сетих трябваше да се извиня на Ерика , че я оставих сама , но това щеше да стане по късно. В момента бях малко заета.
Погледнах отново към Ариа и зачаках отговора и.

Заглавие: Re: Плажът Пон Юни 28, 2010 7:19 am

-Аз съм новачка. Т.е. трети курс. Всъщност днес пристигнах първият ми ден тук...ъъ исках да кажа нощ. Все още не съм свикнала с това обърнато време. - каза сконфузено красавицата и се засмя неловко, а по бялата й кожа пробягна руменина. Беше доста притеснителна личност особено в присъствието на хора, които не познава.
-Аз искам да те попитам дали ще можеш да ми помогнеш да намеря общежитието а и съвсем нямам представа коя е моята стая. Наистина съм много объркана. - каза Ариа и този път бузите й доста се изчервиха. Просто така заяви, че иска да й помогнат. На Мери можеше да не и е приятно или да не искаше да се занимава със заблудени новачки, които не знаят дори къде се намират и се натрапват на непознати.
-Ако не искаш недей. Няма проблем, ще се оправя...някак. - опита се да замаже положението тя и си сложи една фалшива усмивка на лицето. Направи се на спокойна и уравновесена. А я беше страх, притесняваше се и беше смутена - от непознатото място, от Промяната, от всичко...Преглътна тежко все едно имаше буца в гърлото си, но продължаваше да задържа тази усмивка на лицето си. За минута погледна Мери и очите им се срещнаха, а Ариа побърза да ги отмсети към морето за да може Мери да не заподозре нещо. Очите й винаги разкриваха вътрешните й чувства. Беше доста лесна за четене личност. Човек трябваше само да я погледне в очите и вече разбираше чувствата й отвътре дори и Ариа умело да се опитваше да ги прикрие. Погледът й просто беше като отворена книга за околния свят и те можеха да я четат без да допуснат и една грешка. Тя затвори за миг очи и се остави на вятъра да я отпусне да и донесе спомени за нещо познато и за вкъщи, но тук и вятърът беше различен. Ариа отвори очи като продължаваше смутено да чака отговора на Мери.

Заглавие: Re: Плажът Пон Юни 28, 2010 7:55 am

- И аз съм ужасно объркана с времената. Денят е нощ , а ноща ден. Звучи доста странно. - казах аз и се усмихнах. - Да с удоволствие бих ти помогнала , но честно казано и аз незнам къде са общежитията. И незнам къде е стаята ми. Всъщност аз незнам нищо за този нов свят. Тук съм от вчера и нямам представа кое къде се намира. - казах аз и спрях да говоря , защото може би на Ариа и е писнало да ме слуша. - По добре да тръгнем да ги търсиме , защото може да отнеме доста време. - казах за последно и се усмихнах.
Погледнах запоследен път морето. Този път имаше вълни и точно си пасваше с настроението ми. Бях ужасно притеснена дали тялото ми ще приеме Промяната, дали ще отцелея сред толкова много вампири. Нямах си ни най - малка представа , но се опитвах да бъда оптимист макар че точно сега не ми се отдаваше много.

Заглавие: Re: Плажът Пон Юни 28, 2010 8:07 am

Явно и Мери беше точно толкова объркана колкото и Ариа. Може би щяха да успеят да си помогнат една на друга и да се сближат или пък може би не. Всяка оптимистична мисъл, която минеше през главата на Ариа секунда след това бе замествана от някоя мрачна мисъл. Тя разтърси леко глава за да прогони мислите, който нахълтваха в главата й.
-Ами да май наистина ще е добре да потърсим общежитията. Все пак не можем да останем на плажа слънцето ще ни убие. - при тези нейни думи в стомаха й се сви топка. Ако не слънцето Промяната можеше да ги убие. Ако тялото й я отхвърли щеше да умре в ужасни мъки и то само на 16. Това я притесни още поеве. Очите й изгубиха зеления си блясък. Останаха зелени но сега бяха мрачни. Бяха тъмно зелени, човек можеше да потъне в тях. Зелени и за първи път не толкова лесни за четене от другите. Бяха като тъмна наситено зелена джунгла.
-Е ще тръгваме ли? - най - после отрони със сладкия си глас и се усмихна насила. Притеснението беше в нея, там дълбоко, но го имаше и това помрачаваше душевното й състояние. Пясък галеше краката й, но дори и това не беше в състояние да й донесе душевният мир от който се нуждаеше. Не беше само Промяната беше всичко. Чудеше се дали ще се приспособи към това място. Всички бяха толкова красиви и перфектни, а тя се чувстваше нищожна и пълна с дефекти. Като диамант, който обаче не е ошлайфан, а е нареден при всички други прекрасни диаманти в бижутерийният магазин. Страхуваше се, че никой няма да я иска, както никой не иска неошлайфан диамант. Потрепна при мисълта, че може да няма приятели. Би предпочела всичко пред това да е сама и то тук, но времето и съдбата щяха да решат. Ариа продължаваше да гледа мрака и да чака Мери да каже дали вече да тръгнат да търсят общежитията.