Adidas

След като падна нощта реших да изляза и да се поразходя.Какво по хубаво нещо има от това да си напазиш малко спортни дрехи и пособия?Ето затова първата ми спирка в мола беше в марковия магазин за дрехи "Adidas".Това място наистина е страхотно ще се отнася за феновете му.Има си всичко най-вече от онези готини шапки,които се използват в тениса.Невероятни са.А и като се позагледаш в магазина нямаше особено много хора,които да гледам като надрусана от аурата ми.Затова може би прасто трябва да се отпусна и да се надяваме да не премажа някой по пътя си както току що се блъснах в някого.Ужас.Отново трябва да се извинявам заради лошите си маниери и да слушам как от отсрещната ми страна викат "Гледай къде вървиш!".Досада.Затова просто се обърнах и изрърсих едно:
-Извенете.Не Ви видях.

Знаех си,че ще се появи тази фраза,която така мразех.Затова просто си завъртях очите и погледнах към момчето,което се прави на много важен,но преди това ядно му отвърнах:
-Та нали вече се извиних,да му се ненавиди.
И когато го погледнах в лице се усетих,че това е учителя.Мамка му.И точно на него ли трябваше да му се разкрещя?Сега сигурно ще ми лепне доживотно наказание да чистя рафтовете с книги.Само при тази мисъл потръпнах.Горката аз.И сега докато е времето да поправя нещата.
-Така нека отново се извиня и за протокола вмомента не сме на училище.Затова не можете да ме накажете !
Почти бях готова да се изплезя,когато се въздържах.Не съм на 5 години все пак.А и вмомента сме на неутрална територия.Затова може да не се държи така строго.И си направих онзи поглед,койт е непоклатим.Ха да видим сега!

Хммм.Този сериозно ли?Коя съм и кой курс?Ужас.
-Ралийн Конър,трети курс.И сега какво?
А така подредих се хубавичката.Сега не стига че бях затруана със задължения ами и трябваше да се крия от учителя.Или пък не.Ако имаше да казва нещо да си го казва сега.Няма да търпя някой да ми казва какво да правя.Не стига че тука ме залива с шарената си аура ами и ми тегли конско като ме заплашва.Тая няма да я бъде.
-И какво ще правите?Ще ме гоните изкоридорите като ще си търсите причина да ме накажете.О,моля ви се.
Изкументирах грубо.Добре де излезе по-грубо отколкото съм очаквала.Ама така или иначе при свършен факт...Ще си сърбам последиците.

-Вие случайно да не сте се побъркали?
Попитах го съвсем искренно.За учител ми изглеждаше доста странен.Нестига,че ми дръпна цяла лексика за държанието ми,което за сигурност не е толкова лошо колко изглежда на пръв поглед.Ами можеше и да напише цял роман с тези размисли и страсти,които току що ми дръпна.Олеле....можел да ми помогне?Да не някое хипи,което си мисли че света е прекрасен?Не.Да си ги нямаме такива.Чувствам се съвсем нормално и без никаква помощ.
Засмях се нервно и с частица възмущение,когато се усетих.Ама той се намираше в женската част на магазина!Усмихнах се злорадо и изтрелях следващия си коментар,който се надявах да смени тази тема.
-И нестига че сте побъркан ами се намирате в женската част на магазина.Да не би да сте си харесали някоя пола за тенис?
Подразних господин Поартие,както ми бяха казали,че се казва.И си сложих ръцете на кръста.После грабнах някаква дреха и му я показах.
-Това може да ви стои добре,само дето ще ви е малко.
Добре вече официално бях прекалила,ама какво да се прави.Веднъж се живее.

-Брех,не думай.Да не си падаш по изкрящо розово?
Продължих с мислите си като съчуствах на приятелката му.Тя сигурно има много здрави нерви щом стои с него.Ако аз бях на нейно място досега да бях си събрала багажа и да се омета по бързо и от спринтьор.
-Защо не пробваш нещо друго?Навярно приятелката ти няма да възрази ако си разменяте дрехите.
Подразних го отново.Като ще е гарга да е рошава.И тогава се появи в него онази яростна аура,която наистина ме разлюля.Този май не си поплюва като се ядоса.Затова се подпрях на опорната стена отстрани като се правех на небрежна.Мразех когато ме хванеха неподготвена за такива неща.Поне да предупреждават малко преди избухването си.
-Съблекалните са ейййтам.Продавача консултант зад касата.Защо не поскаш някой друг по голям номер и не направиш шоуто с роклите?Ще ти бъда публика и ще ти кажа кое ти отива повече.
Усмихнах се приятелски и с ръка го подканих да направи това което му казах.

Разбира се аз трябваше да изтичам и да се изкоментирам ала за голяма изненада не го видях.Просто си седях с ококорени очи и гледах в празното пространство.Ама къде беше изчезнал?Тука да не е Хари Потър зоната?Вдигнах си раменете от почуда и си скръстих ръцете.Малко ми стана гадно за държанието ми одеве ама на.Не аз започнах първа.Кактои да е.
-Е,щях да го поканя за едно кафе на моя сметка ама...
Наистина го мислех.Понякога е хубаво да се позабавляваш преди да ти е изкарано през носа удоволствието.

Най-сетне Ерик успя да намери малко време за себе си и да се измъкне от шумната атмосфера във замъка,която започваше да го дразни.След прекараната нощ със Мия,настроенито му беше отлично и реши малко да се поглези като се разходи из мола,където всички запалени маниаци на тема шоринг изваха и като луди пазаруваха.
В моменат имаше нужда да бъде сам,да се освободи от мислиет си и въобще да не мисли за нищо и да си гледа живота.Имаше часовник за нек случай,ако нещо се случи и се наложи спешно да си тръгне заради нормалните причиин във този случай.
Първор еши да се спре във луксозният магазин Adidas,който предлага най-различни спортни стоки,екипи и дрехи и можеше да си избере нещо.Беше запален фен на тениса и футболът,затова влезе вътре и започна разходка наоколо.По едно време мярна едно момиче,което беше завързала разговор със доста привлекателен госопдин,но реши да не ги безпокои и продължи разходката си.После,щом приключи щеше да се насочи към някой от магазините за бельо,за да си вземе няколко чифта,който да подчертаят страхотното му тяло.Не всеки път му се отадваше възможност да излезе,така че реши да го кара спокойно и да се впише въ втази жива и забавна обстановка.

Е след като вече нямаше какво да правя или да се извинявам отново се върнах към първоначалната си мисия-да пазарувам.Какво по-хубаво нещо от това да си купиш нови неща за ободряване на настроението,макар моето да се беше подобрило многозначително.Затова разглеждайки отново нещата си харесах едни маратонки,които за мой ужас се оказаха прекалено голям номер за мен.Затова просто отидох до продавач-консултанта,който оправяше стоката,която бяха получили.
-Извинете да имате два номера по-малки?
Попитах човечеца махайки обувката във въздуха.А той безмилостно ми каза:
-Много съжалявам,госпожице,но това е най-малкия.Другата номерация сърши.
-Мамка му!Деня може ли да стане по-скапан?
Попитах себе си и седнах на една таборетка за да си почина и да помисля малко.Все пак мисленето не вреди.После хвърлих маратонката настрани като не ми пукаше къде я запращам.Беше ми все едно дали ще убия някой с маратонката или не.Просто деня отново се превърна в скучен и безинтересен.

Ерик наблюдаваше тази сцена внимателно,защото момичето изглеждаше доста вбесено и явто този ден не беше минал както трябва.Много бързо му отне да си разбере със един от прадавачите за търсените неща и след като си взе спортните екипи,реши да се отправи към магазина за бельо,но не занеше дали има такъв изобщо.Напарив му мпечатление също така,че напсува каза думата Мамка му и най-внезапно хвърли обувката си на посоки и замалко щеше да го фрасне по лицето.Вместо да се ядоса,той се усмихна и реди да пораздведри настроенито й,като се запознаят.По видът й личеше,че е уморена и изтощена до краен предел и сенуждае от малко почивка.Без да се колебае,той бързо се насочи към нея и като изчака консултанта да се отадлечи,се обади със кадифеинят си глас:
-Добър вечер,г-це!Има ли нещо със което да ви помогна?-той дествително беше искрен и му стана малко неудобно,че той с е забавлява наоколо и си купува разни неща,а тя се кара със продавачът и вика.Дали пък причината беше човекът,който беше преди малко тук със нея?

-Ами ако ми намерите чифт маратонки като онези,но два номера по-малки ще съм Ви мноооого благодарна.С голямо М.
Отвърнах като си поех дълбоко въздух и на пресекулки го изпуснах.Така и така се опитвах да овладея гнева си,защо да не продължа?Погледнах към момчето,което за сметка на останалите не изглеждаше така досаден със своята аура.И се замислих.Сега с него ли беше ред да се скарам?Ама така като гледам май не е даскал или нещо такова.Затова просто сведох поглед и затворих очи.Трябваше да разбера как така това момче ме заговаря при положение,че ме е видял да беснея наоколо?
-Та какво казваше за себе си?Имети ти е?
Веднага продължих да разпитвам без да ми пука за отсрещната реакция.Затова се изправих от мястото си и малко по малко бях готова за нови подвизи.

Леле,колко е войнствена и е веднага е готова на бой"помисли на ум момчето,докато лацглеждаше тази непозната.Определено не беше от типът глупачки и притежаваше доста силен характер и беше готова да се скара със всеки и сега го гледаше доста дръзко.
Покрай тези покупки беше се изморил и не му се занимаавше,затова се представи:
-Казвам се Ерик Вандервил и съм 3 курс-представи се галатно той и я целуна за ръката.
Това момиче беше като пъзел,който трудно можеш да подредиш и да наредш всички негови части.Вероятно и тя беше третокурсничка,като се има предвид как реагира и колко нерви хвърли за обувките.
Чак тогава се сети за изненадата и подаде чантата съ скоято бе пазарувал.Още щом я отвори,тя онем я от чудо-нейните обувки със номера който търсеше,бяха това и без да се мае,веднага ги взе и започна луа веселба.
Не беше много по женстевената част,така че трябваше да впрегне цялото си внимания за да я прецени и да види що за човек е тя действителност.
-Чакай,докато мислиш,кажи ми дали тук има магазин за бельо?попита Ерик,който мубеше малко интересно ако събуди интересът .

-Миличък,тук е молът.
Отвърнах му съвсем категорично.После отново го погледнах макар да знаех,че няма как да си е променил въшния вид за една-две минути.И разбира се отново съзерцавах любимите си маратонки.Кой да предположи,че ще им се любувам като малко дете.Но при положение,че бяха невероятни как да им устоиш!И я чакай:
-Хей,ама ти си ги взе за теб.Затова ако обичаш заповядай.Не ми се ще да взимам от чуждото.
Добре че се усетих.Че после да не съжалявам...И приказната магия за щастлив край с маратонките се изпари.Ама че късмет.После отново се тупнах на тъборетката с всичка сила.Позамислих се къде може да понапазари и му отвърнах.
-Пробвай при Versace ама да знаеш там е малко по-съпичко,разбира се.Giorgio Armani.Но ти препоръчвам Terranova.Казват че там всичко е Ок относно покупките.Може и да идеш в Puma shop.Това си е напълно твой избор.
Изредих му всичките магазини.Сега е ред да си избере един от тях и дано случи на добра стока,ама като знам,че няма лоша,защо да се притеснявам.

Това момиче явн оразбираше доста от мода,дрехи и бе във час покрай последните модни тенденций и знаеше всичко,окоето предлагаха магазинът.Повечето марки,който му изброй бяха сред любимите му и нямаше търпение да започен обиколката.От друга страна,искаше да й благодари за помощта,която му оказа и затова реши да я изненада.
Знаеше,че си пада много по обувките и затова реши да й подари като приятелскижест.
-Не мога да ги взема,съжалявам-отвърна тя и се опита да му върне чантата,обаче той се зайнати и реши да не се отказа.Откъде ли беше решила,че си ги беше взел за себе си,напротив беше ги купил за нея и реши да й направи подарък.В противен случай щеше да си остане само със желанието по тях и много се съмняваше,че следващият път ще ги намери на борсата.Бяха много търсен модел и весчки момичета бяха луднали по тях.
-Слушай сега,не ме разбирай погрешно,обаче виждам че добро момичеи затова проведох предаврител разгоовр със продавачът и успях да да склоня да ги купя по евтино,така че заповядай-отвърна Ерик и й подаде чантата със зашеметяващите обувки.
Надяваше се да ги приеме,защото иначе щеше да се почуства разочорован,ако му откаже и отхвърли предложението му.Реши да я изчака да отговори,а после да се отправи към следващите магазини.

Добро момиче?О,човече каде зяпаше одеве да му се ненавиди?Както и да е.Може да имам вид на добра ама хич не съм такава.По-добре да си войнствен отколкото добър.
-И да се разберем,Ерик не приемам подаръци.Затова казвай какво искаш в замяна?
Попитах го.Кога някой ми е правил подаръци?По-добре да сме си с чисти сметки.Затова да разкрием малката афера в тая работа.Станах и се доближих до него като тази негова аура тново ме заля.Ако продължава така трябва да взема някакви хапчета и да се надрусам едно хубаво.
-Така да се оточним.Името ми е Ралийн и какво искаш в замяна?
Нямаше да се оттърве така лесно.

-Ама че си ината,нищо не искам в замяна,не разбра ли ?-избухна момчето и вееч не можеше да се начуди откъде й идват подобни неща.Правеше го не със някаква цел,а просто от сърце.Явно обаче тя нямаше много доверие към останалите и реагираше по доста вбесяваш начин.Хич не му беше до нейната аура и сега просото исакше да се махне.
Само че преди това щеше да й каже няколко думи за това,че хората могат да бъдат искренни и да не се преструват.
-Въбоще не ме интересува какво мислиш,аз ти правя този подарък защото искам,а не защото по някакво задължение.
Не можеше да повярва,че тя си беше помислила това,но както и дае нямаше цяла ден да се занимава със нея и имаше много работа,която трябваше да свърши.
Не му се искаше да си губи времето със човек,който има такива предрасъдъци и винаги търси под вола теле.

-Добре.
Казах бавно.Това наистина ми се струваше ново нещо.Затова някак ми стана странно ,когато посегнах да го взема.Сега май беше и момента да вмъкна нещо от рода на благодарност.И какво да каже?"Благодаря за жеста?" О,звучи накак изтъркано.
-Ами мисля,че трябва да благодаря.И виж не е нарочно,че се държа грубо.Просто цял ден вбесявам безпричинно хората.
Отвърнах.Е сега вече изплюх едно от малкото камъчета.И сега ще ме мислят за една разглезена лигла.
-Мир.
Показах знака с пръстите за мир и се запътих към касата.Така нямаше да преча на останалите съграждани при пазаруването им.

Момчето се зарадва,че най-накрая този спор свърши и момичето прие подаръка.Ето ,нямаше нищо във това да го приеми и се убеди,че той е искрен и въбоще няма такива помисли спрямо нея.Беше доста горделива и твърдоглава,но всеки си имаше недостатъци и никой не беше идеален на този свят.Ерик прие веднага сключения мир и се сбогува със нея,за да си свърши останалата работа.
-Радва мсе,че се запознахмеи въпреки този малък спор,надявам се че пак ще се видим-отвърна той и беше убеден,че пак ще се видят.Това,че бяха различни и имаха различни менния беше здобро,защото не си падаше п отакива,дето веднага се съгласяват със чуждото мнение.
-Аз също и се надявам,че не съм те засегнала-отвърна Ралийн,която също изглеждаше че нещаат се наредиха и можеха да си говорят по-спокойно.Аз сега ще накасата да платя нещата,а може после дасе видим във академията-
-Става-отвърна Ерик и като си взеха довиждане,той излезе навън и се заъпти към следващия магазин.