Залата за хранене

След тежката тренировка по плуване,която беше натоварена заради различните й дисциплини,Ерик реши да отиде до залата за хранене и да възстенови изгубените калорий.Винаги сле такива упражнения,той се зареждаше на макс и чустваше невероятно удоволствие от практикуваенто на различни спортове.Наоколо беше доста тихо и когато влезе вътре,със един бърз поглед му стана ясно,че тук ще намери нужният отдих и ще си похане добре.Видя една свободна маса и бърз като вятъра седна на нея и без да обръща внимание на нея дали има някой,той си наля една пълна чаша портокалов сок,взе си пълна порция кюфтета и питки и започна яде.
След толкова време беше така огладнял,така че не беше чудно защо ядеше толкова бързо и ненаситно.Успя да опердаши половината ястия за рекордно кратко време и реши да остави малко и за сестра си,за да не бъде егоист.

-Защо се учуддваш?-попита я той докато поглъщаше едно парче кейк и изпи поредната чаша сок.Постепенно вече гладът му отминаваше и със тези вкусни неща,който опита едва ли скоро щеше да яде.Щом вия изражението й,не му стана неудобно,но се притесни че ще го вземе за някой лакомник,който не спира да яде.
-Не стеснявай,щом ти се яде,еж-подкани го тя,но той вече се беше наял и си избърза със една копринена кърпа.Просто се учудих от къде вадиш такъв апетит,защото преди беше толкова различен и със триста зора ядеше от храната,която майка ти даваше.
Хубавото беше,че нямаши никой наоколо и особенно големите приятели на Зоуи,който вероятно щяха да го вземат на шега и да се бъзикат заради яденето му.
-Аз самият не зная как толкова неща успя да изям,обаче след тренировките по плуване доста се изразходвам и вероятно организмът ми се нуждае от доста енерегия.
-Вероятно е така и може би за това имаш такава фигура и не качваш излишни кила-похвали го сестра му за хубавият и подържан вид,който имаше и доста от момчетата вероятно му завиждаха.Ерик усети как леко се изчервява,но нищо не каза,въпреки че беше доволен да чуе такива думи.

След като се наспах, взех си душ и три пъти се спънах по стълбите, най на края стигнах до столовата. Взех си сандвич и някакъв сок и седнах на една празна маса. Започнах да се храня бавно защото ми се спеше и се чудех дали с това темпо няма да заспя на масата.
Най на края изядох сандвича си без да заспя, но не ми се ставаше въобще за това отпих глътка от сока си и се загледах в големия прозорец.

-Да защо не. - казах аз на момичето и и се усмихнах приятелски.
-Междудругото аз съм Дулсе-Мария, но за по кратко Дул или Дулсе. - станах и двте със Зоуи се отправихме към масата на която седеше брат и. Седнахме и аз му се представих.
-Здравей аз съм Дулсе. - това момче изглеждаше страхотно. Със сигурност повече от половината момчета тук завиждаха за страхотното му тяло. Реших да не зяпам, все пак не е възпитано.

-Аз съм четвърти курс а дарбата ми е призоваване. - винаги когато говорех за дарбата си си представях как призовавам Бъгс Бъни и той ме пита к'во става. Засмях се леко и реших да я попитам същите въпроси.
-Ами ти? Кой курс си и каква е дарбата ти?-подпрях главата си с ръка и погледнах Зоуи в очакване на отговора и.

-Това е страхотно! - значи тя е лидер на дъщерите и синовете на мрака.
-Това значи че ти си лидер на дъщерите и синовете на мрака нали? - това е страхотна дарба. Все пак не всеки може да притежава елемент.
-Винаги съм искала да владея някой елемент, но не се оплаквам от моята дарба.-усмихнах се.
-Все пак не всеки може да съживи книга нали?-усмихнах и се сладко.

Новото момиче бързо допадна на Ерик заради начина по който мислеше,как се държеше и явно това също допадна на Зоуи със която много бързо си намериха общ език.Той не беше много приказлив,затова реши да остави момичета да си приказват,а през това време щеше да наблюдава Дулсе,за да си направи още по-голямо мнение за нея.
Личеше си,че е доста запозната със някой неща сврързани със магията и показваше големи познания по различин теми.Засега ну ме беше по приказките и затова си направи,че не ги чува,но във същото време цялото му внимание се съсредоточи върху нея.Той се прикриваше,защото не искаше сестра му да разбере за интересът му към нея и да го изтълкува по грешен начин.Все пак,за да не стои безучастен във разговора,реши да я пита нещо:
-Дулсе,много се радвам,че се присъедин към нас.Извинавам се ако не съм толкова активен във разговора,но не обичам да се меся във момичешки разговори.Имам един въпрос към теб-какво би станало,ако някой ден по някакъв начин тази твоя дарба изчезне и ти ще станеш съвсем обикновенна?

-Оу!-този въпрос беше съвсем неочакван.
-Знаеш ли, не съм се замисляла по този въпрос, но се надявам това да не стане.-отговорих на въпроса на Ерик.
-Ами ти кой курс си и каква е дарбата ти?И какво би направил ако дарбата ти изчезне?-погледнах Ерик в очакване на отговора му.

Лека полека неговата резервираност изчедна и на нейно място се появи приятелско отношение,разбиарне и доверие и знаеше,че тя е искренна и можа да й се довери.
Само,че ако Зоуи си позволи да намекне по този въпрос нещо или да каже,че има специални чуства към нея,щеше да види тя.Честно,той не се вълнуваше от момичета и не искаше да има гадже,но приятелка като момичето срещу него да.
Внимателно и със задоволство изслуша отговорът й,след което той каза:
-Моята дарба е Разгадаване и чрез нея мога да проникна във създанието на друго същество,да разбера каква е неговата способност и я предотвратя.Тя е много рядко срещана между магическите същества и затова аз държа много на нея,независимо,че в последно време не съм я използвал.Иначе съм в терти курс и като гледам,май съм най-малкият сред вас,но пък умът ми е доста по-голям за разлика от човешките същества-обясни на един дъх той и продължи:Що се отнася до другата част какво би станало,ако дарбата ми изчезне,вероятно не бих се премирил и ще потърся начин да си я върна,неазвисимо на каква цена.

-Харесва ми как мислиш по този въпрос. - искрено отговорих аз и му се усмихнах.
-Може би и аз ще направя всичко за да си я върна, макар че силно се надявам да нямам точно такова прилючение в живота.-казах аз и се обърнах към Зоуи.
-А ти Зоуи какво би направила ако дарбата ти изчезне?-търпеливо изчаках отговора и.

-Чао Зоуи. - помахах и аз и реших и аз да ставам защото доста време вече бях тук.
-Е Ерик и аз ще ставам. До скоро. - станах от стола си и се запътих към изхода. Помахах на някой приятели преди да изляза от столовата и да се запътя към стаята си.

След като и девет момичета си отидоха,той остана още малко загледан след тях и осъзна колко приятно си беше изкарал днес,въпреки твърденията,че момичета са само губене на време.Разговопът със Дулсе му се отрази много добре и реши да продължи да контактува със нея,защото беше впечателн от нейното мислене,както и напълно естественото й държание.Може да се каже,че би искал да има такъв приятел като нея,който ще му безценен и ще може да си говорят открито по най-различни неща.
Не беше порменил убежденията си по въпроса със чуствата си към момичета,но този ден беше един от най-хубавите и се надяваше,че скоро ще се повтори.
Постоя известно време така,замислен и доволен въ всвоите мисли,след което стана и със елегатна подохдка напусна залата,като на оменти му се преиска да затанцува от щастие.