Северната стена

Заглавие: Северната стена Съб Юни 26, 2010 5:15 am

Свободно РП!

Брой мнения : 12 Дата на регистрация : 26.06.2010

Реших,че след като съм нов трябваше да огледам новото училище и реших да започна от двора.Разбира се,се оглеждах и за място,от където мога да избягам когато искам да остана сам или просто искам да си припомня какво е човек.Таа..започнах от северната стена.Ходех очудващо бавно с ръце пъхнати в джобовете и на ум си тананиках някаква песен.
Е,вярно е,че се надявах с тази разходка да срещна някой и да не съм този,който не познава дори собствения си ментор.

Вече луната изгря от отдавна. Часът беше двадесет и един точно. Вървях с грациозна, забързана походка. Вече всички бяха будни, отишли на закуска, предполагам. Все още годината не беше започнала, но това не означаваше, че има определени часове за всичко. Вярно, облеклото ми не беше много подобаващо за Висша жрица, но все едно. Бях облечена с къса черна рокля и черни обувки на наистина висок ток. Да, момичетата си имат правото да ми завиждат за идеалната походка на високи обувки. Дългата ми, топлошоколадова коса на къдрици се стелеше свободно по раменете ми, а големите ми, черни очи отразяваха луната. Зениците не се отличаваха от ирисите ми. Докато прекосявах двора, забелязах едно момче, стоящо близо до Северната стена. О, по дяволите! Ако искаше да избяга, опитите му щяха да бъдат неуспешни. Почакай малко. То стоеше там и просто наблюдаваше околността. Да, северната стена беше мястото, където се намира голямата порта към "Света". Отидох до момчето, което, очевидно се казваше Дейвид Трегор, от трети курс. Добре де, защо не познавах децата, на които бях ментор? Няма значение. Прокарах пръсти през косата си и се усмихнах топло.
- Здравей. Аз съм Камрин Бенет. Висша жрица и очевидно твой ментор - представих се набързо, а кадифеният ми глас звучеше ясно и отчетливо. Загледах Дейвид в очите, чакаща реакцията му.

Брой мнения : 12 Дата на регистрация : 26.06.2010

Изненадах се.Току що си бях мислил за менторката ми и тя се появи.Явно трябваше да проветя и за медиумски способности.
-Здравейте!Май вече знаете,че аз съм Дейв Трегор,но все пак да се представя - отговорих и се усмихнах приветливо.Реших,че тук в това училище никой няма да види и дригата ми страна.А и тук никой няма да ме съди за нещо,което не знае за мен.Такаам..стига лоши спомени,нали вече имам нов живот!

- Аз знам всичко - казах самодоволно и се усмихнах. Но всъщност беше точно така. Притежавах Телепатия, все пак. Чух тихи стъпки. Толкова тихи, че един новак никога не може да ги чуе. Да, когато даден вампир премине през Промяната (ако премине), сетивата му се изострят прекалено много. Нещото се доближаваше до мен. Котка. Изведнъж, една пухкава топка скочи в ръцете ми. Засмях се.
- Това е моята красавица Сапфира - посочих прекрасната сибирска котка в ръцете ми. - Може би ти е ясно, че котките тук са абсолютно навсякъде. Те са нещо като божествени създания. Но не всеки има котка. Всъщност, те не се купуват от магазина или нещо от този сорт. Животните избират нас, вампирите - поясних. Като Висша жрица, особено и ментор, бях длъжна да обяснявам всички необикновени неща за новопостъпилите ученици тук. Погалих мъркащото създания в ръцете си.

Брой мнения : 12 Дата на регистрация : 26.06.2010

Мисля,че бях чувал нещо подобно за котките,но все пак имах още много да уча за вампирите.Все пак ме белязаха преди 2 дена.
-Хм..ами благодаря ви за информацията,но и за момчетата ли са котки? - не знам как се сетих за толкова глупав въпрос,затова сведох поглед надолу.Да се изложа още първияден пред менторката.

Усмихнах се. Очевидно момчето не харесваше котките. Е, щом не ги харесваше, никоя котка нямаше да го избере. Бях наясно, че очакваше куче. Само един човек е имал куче... Старк... Дукесата... Ах, какво красиво куче беше тя. Не исках да си припомням за Старк. Толкова го обичах, а той ... не претърпя промяната. Мигом лицето ми стана мрачно, очите ми се напълниха със сълзи.
- За всички - отвърнах кратко и монотонно, а звънкият ми глас излъчваше болка.
Погледнах Сапфира. Сините `и очи блестяха точно като сапфири, затова и я бях кръстила така. Понякога имах чувството, че разбира всичко, което си мисля. Бях изключително странно обвързана с нея. Котката мърдаше опашката си, защото я милвах нежно по главата. Затворих очи за дълго време, след което рязко ги отворих и реших да поясня.
- Отново казвам, не ти избираш котката, а тя те избира.
Загледах се някъде настрани. Щеше да е пълна излагация, ако се разплачех точно сега. Защото бях ментор на Дейвид. А и все пак бях Висша жрица. Лекият ветрец вееше късата ми черна рокля, както и косата ми. Черните ми като нощта очи обхождаха мястото внимателно, както и момчето пред мен.

Брой мнения : 12 Дата на регистрация : 26.06.2010

Настъпи доста дълго неловко мълчание..лошо!Чак сега имах възможност по-добре да видя менторката си и висшата жрица.Беше доста хубава и елегантна,но кой вампир не е.
-Хм..има ли още нещо,което трябва да знам? - попитах.Все пак преди да дойда бях направил кратко проучване,но надали в интернет пише всичко.

- Мисля, че не. О, всъщност тук се провеждат ритуали на всяко пълнолуние. Задължително е присъствието.
Отново замълчах. Не знаех какво да направя. Сапфира внезапно скочи от ръцете ми и тръгна нанякъде. Бях свикнаха. Ко гато разбра, че вниманието не е насочено към нея, си тръгна. Трябваше да последвам примера `и. Чувствах се прекалено зле, за да остана. Но не физически зле, а психически. Вдигнах поглед и впих очите си в тези на Дейвид
- Е, аз трябва да тръгвам. Ако има нещо, потърси ме. Стаите на всички учители са в Храма на Никс, който е недалеч оттук - казах на един дъх. Говорех бавно и тихо, сякаш шептях. Но не беше така. Усмихнах се насилно за момент, след което се обърнах.
Тръгнах нанякъде. Но знаех къде отивам. В стаята си. Нямаше по - добро място за мен точно в този момент. Чувствах се гадно, че оставих горкото момче само, но нямах друг избор, освен да види...другата ми страна. Изчезнах в нощта.

» Западната стена
» Източната стена
» Южната стена