Източната стена

Вече наближаваше полунощ,а това означаваше,че време беше Ерик да се впусне във нощнияг живот и да се наслади на тайните на нощта.Любимото му занимание беше да се разхожда безцелно навън,да плаши случайно закъснели ученици и да се освободи от негативната енергия.Доста му беше весело напоследък и целият се чустваше изпъленен със увереност,че късметът му го е споходил и няма да има никакви проблеми.Наоколо беше тишина и той реши целта на това нощно посещение да бъде източната стена,която щеше да разгледа за първи път,откакто беше пристигнал тук.Нещо го подтикваше да отиде там,сякаш можеше да се натъкне на някой друг или пък да намари скрито съкровище.Това му се стори доста абсурдно и смешно,затов бързо го изхвърли от главата си и тръгна към стената.Притежаваше доста бърза походка и за нула време пристигна там,но изведнъж се изплаши от сянката,която ненадейно се появи пред него.
Това,което се случи беше доста странно за вампир,но той не можа да се овладее и на минутата надеде такъв порнизителен и ужасяващ писък,че и мъртвите биха се събудили.

Трябваше му няколко минути да се съвземе от тази поява,защото въобще не беше очаквал да види през нощта някой на това място.Слава богу,че не беше човек иначе щеше да е пътник вече.Непозната беше доста красива,със хубава външност и тъмните й оче го привличаха неустоимо.Гласът й беше мек и топъл,независимо че цялата беше във татуировки.Ерик посотя известно време така,загледан във нейното личе и след това бавно се приближи,подаде ръка и се представи:
-Здравей,казвам се Ерик Вандервил и ми е приятно да се запознаем.Съжалавям за тази сцена преди малко,аз наистина се стреснах,тъй като не очаквах никого.
Момичето продължаваше да се усмихва и да го разглежда със поглед от който се почуства досат неудобно.Тази нощ явно някой нямаше да спи и предоставаше възможност за нови запознаства.Мия си беше направо загадка,не можеше да каже нищо зе нея,но това беше добре,защото щеше да е скучно ако знаеше цялата й история.Затова бавно се запъти към стената,следван от нея и се настани на земята.
Обичаше чистия въздух,хубавото време и от нази наслада очите му заблестяха със блясъка на звездите.

-В такъв случай ти си новобранка-усмихна се момчето и му стана все по-приятно,че разговаря със нея.Забеляза как скришом му хвърля погледи и го разучава добре,но той добре знаеше,че е привлечена от външният му вид и по очите й интересът й към него.
Не че той се възползваше по някакъв начин от външният си вид,но пък това галеше самочуствието му и се радваше,че момичетата го заглеждат.
-Аз пристигнах преди около седмица и нещо и много бързо свикнах със мястото.Много е хубаво,пък и успях да си намеря приятели вече-отвърна Ерик и изпита някакво вътрешно въление и почуства сякаш,че никога няма да бъд сам.
Знаеше че ще бъде в ценътра на вниманието,но то ва не му пречеше да се забавлява и да си парви каквото поиска.Бързо погледна към момичето,което все още го гледаше и каза:
-А ти как намираш атмосферата тук?Вече успя ли да се приспособиш или ти е трудно?-зададе въпроса си Ерик и докато чакаше да му отговори,започна да си тананика някаква мелодия.

Тази част от характера си,окято харесваше най-много беше,че именно той беше доста труден за разгадаване и все едно да събираш всички части на даден пъзел,а все да ти се изплъзва някоя от тях.Като цяло не смяташе момичетата за особенно привлекателни и камо ли да се обвързва със тях,но със изключение на Зоуи и сега на Мия,който бяха доста естествени и откровенни,другите бяха фалшиви и изкуствени.
Никак не беше лесно някой да се добере до него,камо ли да се сприятели,но във нейно лице виждаше приятел,на който може да се довери,въперки че на моменти изпадаше във онези състояния на вампирите,когато никой не иска да ги доближа.Слушаше я много внимателно и следеше всяка една дума,която се изливаше от нейната уста и като капка вода падаше във огромния водопад.
-Не ме гледай,че съм толкова тих и чаровен,на моменти изпадам във такава ярост,че мога да счупя всичко наоколо.Иначе съм като хамелеона и мога да се приспособявам към различни среда на живот,без да правя впечатление на хората-обясни Ерик и изведнъж се сети,че не бива само да говори и тогава изненадващо отнякъде наблизо успя да намери една черева роза и я подаде на Мия.
-Това нека да бъде знак за началото на едно ново приятелсто-отвърна момчето и я сложи във ръката й.Ароматат беше толкова истински,опияняващ като парфюм и тайничко се надяваше,че няма да я унищожи.

-Радвам се,че те зарадвах по този начин и прие розата,защото много рядко ми се случва да подарявам нещо на някой.Само специални за мен хора,който смятам че заслужават моето доверие и приятелство,на тях мога да направя подърк-каза момчето и се загледа във луната,която тази нощ светеши по-силно от всякога и ставаше свидетел на ново зараждащо се приятелество.
-Още веднъж ти благодаря за розата и съм изключително доволна,че се срещнахе тази нощ-обади си Мия,която изглеждаше някак си радвълнувана и неможеше да спре да се усмихва.
За Ерик,който беше като каменна стена и трудно допускаше някой до себе се,щеше да запомни тази нощ със нейната красота,очарование и срещата си със тази красавица.
Разговорът между двамата протичаше много гладко,непринудено и скоро между тях възникна дълбока вързка,която едва ли някой щеше да разруши.Настроението му беше стархотно,но след малко се сети,че трябва да си тръгва и каза:
След толкова емоций тази вечер и този приятен наш разгоор,започнах да се уморявам и ще отида да си лягам.Ще дойдеш ли със мен до училище или ще осатнеш тук?