Между скалите, където почти не стъпва човешки крак

Брой мнения : 13 Дата на регистрация : 21.06.2010

Една продължи. Знаеше къде отива - нещо, което се случваше рядко напоследък. Мисли, от които тялото и се свиваше, я заобикаляха. Не можеше да престане да си спомня онези ужасни дни, в които беше изнасилвана и сломявана. Но устоя. И сега беше човек, издигнал се там, където искаше. Би трябвало да е много щастлива, нали? Имаше всичко - пари, мечтан живот, най-прекрасното гадже на света. Но спомените... Те я измъчваха. Седна между скалите. Там почти никога не идваше никой. Всеки знаеше за това място, но си мислеха, че е твърде... Интимно? Може би. Да, тук не една девойка беше изгубила девствеността си, не една красавица беше прелъстявала сладури. Но все пак това място си оставаше някак нежелано и страховито. Потънала в тези мисли, Ева не усети как някой обви ръце около нея. Подскочи малко - по този начин започваше всяко изнасилване, всеки спомен. Но когато усети успокояващата миризма на Андреас, веднага се отпусна. Той седна до нея и след това и двамата легнаха. Красавицата изведнъж се прекатури върху него и започна да целува бавно брадичката му. Устните и се преместваха все по-нагоре, докато не достигна неговите. Облиза ги леко, подлудяващо. Усещаше как на него му харесва, но не можеше да търпи повече тези игрички. Искаше тази целувка, искаше я твърде много. Тя усети нетърпението му и с бързо движение сля устни с неговите. Езикът и си проправи път навътре, усука се с неговия, започнаха да играят игра за надмощие. Всеки искаше да бъде силния, независимият. Най-накрая красавицата се предаде и изпадна в блаженството на тази целувка...

Брой мнения : 45 Дата на регистрация : 19.06.2010

Андреас реши да се поразходи малко. И какво по-добро място от .... В ума му изведнъж изникна образа на скалите, все едно някой го викаше да отиде там, по някакъв телепатичен път този образ изплува в съзнанието му. Той се привед в някакъв по-приличен вид и се запъти на там. По пътя за скалите той се мислеше за Джеси и за тяхата любов, колко красива бе тя между тях. Андреас се чудеше дали тя е на скалите или някой друг, въпреки това той продължи да си върви по пътя. Скалите бяха място, което всички знаят, но не посещават, сякаш се срахуваха да са там.
Когато стигна там, сърцето на Андреас подскочи. Той видя негова любима - Ева, толкова красива. Тя беше с гръб и затова не го видя, когато се приближаваше. Тогава той обви ръце около нея. Легнаха и тя започна да го целува. Тя си играеше с него, но това му харесваше. Възбудата нарастваше. Доста го измъчи докато не се целунаха по устните най-накрая. Той, а може би и тя, не искаха да свършва тази целувка. Все пак Андрю спря целувката и каза:
- Мерси за посрещането, но все пак да си кажем здравей а? Как е моето момиче?

Брой мнения : 13 Дата на регистрация : 21.06.2010

"Неговото момиче" само се усмихна дяволите и отново го целуна. Този път сама спря и се усмихна тихо.
- Как може да съм, когато си до мен?
Смеховете им бяха в невероятна хармония и звукът от тях беше като хиляди малки камбанки. Но все пак от погледа на Андрю не убягнаха малките сълзички, покапали по бледите бузи на красавицата. Той ги докосна и погледна въпросително. Джели не можеше да го лъже - и двамата знаеха това. Можеше да плете опашати лъже прид всички, без дори те да азподозрат, но не и него. Той винаги я разкриваше. Той просто я познаваше. Тя сведе глава и се загледа в пясъка, върху който седеше. Момчето я обърнакъм себе си и повдига с пръст брадичката и. Сега се гледаха в очите.
- Съжалявам - промълви едва чуто тя. - Знам, че не трябва да мисля за него, но...
Очите и отново се напълниха със сълзи. Той я придърпа към себе си и я обгърна с ръце. Това не беше от онези интимни прегръдки, в които всяка част от тялото на единия пасва идеално с тази на другия. Това беше прегръдка за човек, който просто имаше нужда да бъде успокоен.
- Джели, нали разбираш, че това свърши? Той никога повече няма да те докосне, никога повече няма да си играе с тялото ти, все едно си играчка, никога повече няма да прави секс с теб...
Момичето не намери сили да отговори.

Брой мнения : 45 Дата на регистрация : 19.06.2010

Веднага забелязах сълзите в очите `и. Знаех защо плаче и това ме убиваше. Тя не можеше за ме лъже, защото винаги знаех какво `и е.
- Съжалявам - промълви едва чуто тя. - Знам, че не трябва да мисля за него, но...
- Ейй горе главата бе сладкиш, нали съм с теб - усмихнах `и се аз. - Пък и е напълно нормално да мислиш за тея гадни неща, които са ти оставили тежък спомен. Нали сме двамата, ще ги преодолеем.
Прегърнах я за успокоение, не знаех какво да направя, не исках да се наранява ...
Дори на моменти се ядосвах на този глупак, който я беше насилил. Исках да го пребия, но тя никога не ми каза името му или пък дори как изглежда ...

Брой мнения : 13 Дата на регистрация : 21.06.2010

Една се засмя. Знаеше какъв ще е следващият въпрос. Всеки път, когато стигаха до това, Андрю искаше да знае кой е този. Тя никога нямаше да му каже. Това беше минало. Или поне така трябваше да е. Нямаше намерение да вижда отново лицето на онзо негодник, да усеща присъствието му около себе си.
Беше и толкова хубаво в прегръдката на любимия си. Просто всяка клетка от тялото и усещаше, че това е правилното нещо. Да го обича. Да го има. Да е неин. Устните и докоснаха леко гърлото му и прокара език по него. Усети как Поартие изтръпна и леко се засмя. Стана и изтича към морето. Феаричната и бяла рокля се вееше зад нея. Чу се леко цоп и в следващия момент тя вече тичаше навътре, към дълбоката част на морето. Чу зад себе си приглушения смях на любимия си, който сякаш казваше: "Тя е най-голямото дете, което някога съм виждал, но точно затова я обожавам толкова много."
Красавицата се обърна към него и извика достатъчно силно, за да я чуе:
- Не можеш да ме хванеш!

Брой мнения : 45 Дата на регистрация : 19.06.2010

Джели знаеше, какво ще я попитам и майсторски избяга задаването на въпроса. Аз не исках допълнително да я натоварвам и затова ни я попитах. Знаех, че когато е готова ще ми каже. Просто сега не бе момента за това. Единственото, което ме интересуваше сега, е тя да е добре.
Тя беше перфектна, всяка извивка от тялото и бе нежна, като коприна. Обожавах когато е в прегръдките ми. Това бяха моменти, които за нищо на света не могат да се заменят. Обичах това момиче и то много, не си представях живота без нея. А ако ме напусне ... - мислех си аз. Тези мисли бяха изгонени от целувките `и.
Изведнъж стана и отиде към морето. Като някакво морско създание бе тя. Красиво и привлекателно, викащо те в своите пагубни прегръдки. Беше като малко дете, което обожавах. После извика:
- Не можеш да ме хванеш!
А аз и отвърнах:
- Хах така си мислеш - хвърлих се блузата и дънките и влязох в морето. Настигнах я и я целунах страстно. Мокрите ни тела се свързаха в сякаш една неразделима връзка.

Брой мнения : 13 Дата на регистрация : 21.06.2010

Джели се засмя и отвърна на целувката. Понякога се чудеше защо го е открила толкова късно. Та те бяха един за друг. Допълваха се перфектно, правеха всичко за другия, но никога не си бяха досаждали с присъствието си. Просто се обичаха. Твърде силно, за да бъде човешка връзка, твърде истинско.
Красавицата постави ръце върху силното му, мъжко тяло и в следващия момент го бутна назад. Това беше твърде неочаквано, дори и за него, който я познаваше. Чу се чилно цоп и Андреас се озова на земята. Лудо пламъче завзе очите му. Ранд можеше само да подозира какви мисли се въртят в главата му. Затова най-умното решение в момента беше да бяга. И то бързо. Затича се към брега. Не вярваше той да успее да я настигне, но за всяко нещо си имаше първи път. Усети ръката му да обвива крака и...

Брой мнения : 45 Дата на регистрация : 19.06.2010

Ева ме хвана и аз си помислих, че ще ме целуне, а тя ме бутна назад. Паднах. Щом ще играем така, добре - помислих си аз. Явно знаеше, какво `и готвя и побягна. Затича се към брега. Последвах, исках да я хвана. Стигнах до крака `и, хванах го, но тя си измъкна. Излезе на брега, след нея и аз. Бяхме като малки деца, които си играят на плажа. Извиках:
- Ей малката ще те хвана, колкото да бягаш.
Нашата игра бе като игра на котка с мишка. Тичахме, като луди, бо брега. Явно тя започна да се измаря и аз я настигнах. Хванах я за кръста, завъртяхме се и паднахме. Тя беше касметлийка, падна върху мен.

Брой мнения : 13 Дата на регистрация : 21.06.2010

Една се засмя. Същият камбанен смях, който кареше приятелят и да я притиска към себе си. Той все още беше без риза, което беше само в плюс на Джели. Да, харесваше го. Много. Дори да не беше толкова красив и перфектен, отново би го харесвала. За нея той буквално беше всичко.
Взе малко пясък от земята и го поръси върху него. В следващия момент извика:
- Хайде да правим пясъчен замък!
Андреас я погледна иземуно. Това никога не се бе случвало досега. Красавицата сложи онази невероятна и невинна усмивка на лицето си, на която никой не можеше да удържи.
- Но само един - предупреди Поартие.
Тя отново се засмя и седнаха на мокрия пясък. След малко замъкът беше готов, а слънцето се скриваше зад хоризонта. Джели потръпна, от което любимият и разбра, че е време да си вървят...